Занаяти - етнографски комплекс Барите

В комплекс Барите не само се представят народните традиции, но и всеки посетител може да стане съпричастен към тях, да усети полъха на народния бит.

С отглеждането на овце се развивали и основните занаяти, необходими в бита на българите. Остриганата вълна се изпирала, влачела се, за да стане пухкава. Разделяла се на къделки, които се прикрепвали с интересно коланче за хурката и с помощта на вретеното от къделката се извличала нишка с необходимата за стопанката дебелина. Това е предачеството.

Във всяка къща имало стан, защото във всяко семейство трябвало да се приготвят платна за дрехи, за завивки, за постелки за зимата – черги. Изпредените нишки от вретеното се навивали на мотовилка, боядисвали се, след това на чекръка се навивали на масури, които се поставяли на така наречените совалки. Тъкачеството е изкуство, което всяка жена в българското семейство е владеела. Под нейните ръце са излизали чудесни съчетания на цветове, багри и картини, взети от природата и бита на хората около нея.

Чрез валянето вълнените тъкани стават по-меки и с мъхеста повърхност. А съоръжението, наречено бара, се използвало за пране, което ставало без сапун или препарати, а благодарение на въртеливата сила на водата.

Грънчарството било свързано със съдовете, необходими в домакинството. В комплекса се демонстрира един от най-древните способи за изработка на керамични изделия. С помощта на грънчарско колело се обработва специална глинена смес, като от нея се извайват купички, чинии, стомни за вода и др. съдове, които след това се изпичат и украсяват с различни цветове.

Железарите изработвали сечивата и оръдията на труда, необходими за обработката на земята: рало, мотика, лопата, брадва и др.

Дърводелството като занаят е свързано с обзавеждането на българския дом. За оръдията на труда също е било необходимо дърво, обработено по определен начин, в зависимост от предназначението му.

Галерия